5"/38 Mark 12
From Wikipedia, the free encyclopedia
Mark 12 5″/38 е американско 127-mm корабно оръдие от периода на Втората световна война. 5″ е калибъра на оръдието в инчове, 38 – дължината на ствола на оръдието в калибри.
Mark 12 5″/38 5″/38 Mark 12 | |
Оръдия 5″/38 Mark 12 в едностволните кули Mk 30, поставени на разрушител тип „Флечър“ | |
История на производството | |
---|---|
Производител | САЩ |
Година на производство | от 1932 г. |
Произведени | >8000 |
История на службата | |
Години на експлоатация | от 1934 г. |
На въоръжение в | ВМС на САЩ; Военноморски сили на САЩ |
Войни и конфликти | Втора световна война; Корейска война; Виетнамска война; Фолкландска война; Война в Персийския залив (1990 – 1991) |
Характеристики на оръдието | |
Калибър, mm | 127 |
Дължина на ствола, mm/калибра | 5685/38 |
Тип затвор | Клинов затвор |
Маса на оръдието със затвора, kg | 4800 |
Начална скорост на снаряда, m/s | 760 – 790 |
Принцип на зареждане | Разделно зареждане |
Скорострелност, изстрела/минута | 15 |
Характеристики на артилерийската установка | |
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -15°/+85° |
Максимална далечина на стрелбата, m | 16 000 |
Досегаемост по височина, m | 11 890 |
Mark 12 5″/38 в Общомедия |
Едно от най-известните артилерийски оръдия във Втората световна война. Съществува в два основни варианта: неуниверсален и универсален (зенитен и противокорабен). Разликата между тях е, че подаването на снарядите в първия вариант се осъществява при ъгъл на подем на ствола до 35°. В универсалния вариант подаването на снарядите се осъществява до ъгъл на подем на ствола от 85°. Оръдието се поставя в едно и двуоръдейни установки. Артилерийските установки съществуват в няколко различни варианта на изпълнение: открит, с щит, открит отзад и напълно закрит (куполни установки), с установка на централен щифт на неподвижен цял постамент или на въртяща се в кръг площадка.
Оръдието Mark 12 се разработва като универсално. За основа се използва оръдието 5"/51 Mark 9 със скъсен ствол. Дължината на ствола е подбрана като средна между 5″/51 неуниверсално оръдие и зенитното 5″/25. Много специалисти определят арт-установките на базата на оръдията Mark 12 5″/38 с управление СУАО Mark 37 като едни от най-добрите универсални АУ среден калибър през периода на Втората световна война. С кула, поставена на въртяща се основа и с вградена система за подаване на боеприпаси, скорострелността на оръдията съставлява 15 изстрела в минута. Добре тренираните разчети достигат темп стрелбата до 21 изстрела в минута. Във варианта на установката на централен щифт и с ръчно подаване скорострелността съставлява 10 изстрела в минута.[1] Независимо от високата ефективност на стрелбата и СУАО, средният разход на снаряди за един свален самолет съставлява 1000 броя. Средната живучест на ствола е 4600 изстрела.
Оръдието за първи път е използвано през 1934 г. на разрушителите тип „Фарагут“ в арт-установка с щит Mark 21. След отстраняване на някои недостатъци на ранните модификации, специалистите отбелязват високата надеждност и ефективност на оръдието. То се получава толкова успешно, че практически на всички кораби на ВМФ на САЩ, построени от 1939 до 1946 г., са поставяни арт-установки среден калибър на негова база. Също тези оръдия са поставяни на ред английски и бразилски кораби.
Средната себестойност на ствола със затвора съставлява 100 000 щатски долара. Всичко за периода между 1934 и 1945 г. са произведени над 8000 оръдия.
В това число:
- 2168 в еднооръдейни установки;
- 2714 в двуоръдейни установки за въоръжение на корабите;
- 3298 в еднооръдейни установки за спомагателните съдове.
Във ВМС на САЩ вече няма в строй кораби, въоръжени с оръдията Mark 12. Въпреки това в арсеналите на САЩ все още се съхраняват голям брой изстрели за тях (през 1980-те години над 720 000), тъй като в резерва на флота се числят кораби, въоръжени с арт-установки на базата на Mark 12.